Z6_PPGAHG800PDU90QLVJ00ID2NE1
Всичко за електронните услуги в България - бързо и лесно
Z7_PPGAHG800PDU90QLVJ00ID2NL6

Равно третиране (правила за забрана на дискриминация на работното място, правила за равно заплащане за мъжете и жените и равно заплащане на наети лица на срочни или на безсрочни трудови договори)

Защитата от дискриминация на в Република България, в това число и на работното място е регламентирана в  Закона за защита от дискриминация. Съгласно общите принципи на закона се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на следните признаци: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Тормозът на основа на тези признаци, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, също се смятат за дискриминация.

 

Възможните изключения, които не представляват дискриминация са:

 

- различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или в международен договор, по който Република България е страна;

 

- различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на друг признак, установен в закон или в международен договор, по който Република България е страна и когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането и. Списъкът на дейностите, при които полът е съществено и определящо професионално изискване, се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи като този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпващите изменения в условията на труда, като се преразглежда най-малко веднъж на три години; наредба на министъра на отбраната – за дейностите и длъжностите при изпълнение на военната служба във въоръжените сили.

 

- различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол по отношение на занятие, осъществявано в религиозни институции или организации, когато поради естеството на занятието или условията, при които то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено и определящо професионално изискване с оглед характера на институцията или организацията, когато целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането и;

 

- различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол при религиозно образование или обучение, включително при обучение или образование с цел упражняване на занятие;

 

- определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането и не надвишават необходимото;

 

- определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането и не надвишават необходимото;

 

- специалната закрила за бременни жени, жени в напреднал етап на лечение ин-витро и майки, установена със закон, освен ако те не желаят да се ползват от тази закрила и са уведомили писмено за това работодателя;

 

- изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване;

 

- мерките и програмите по Закона за насърчаване на заетостта;

 

- различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;

 

- определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и образование, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел с оглед естеството на обучението или образованието, или условията, при които то се осъществява, и средствата за постигането на тази цел не надвишават необходимото;

 

- установяване на максимална възраст за получаване на кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти;

 

- мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими;

 

- специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на друг признак, установен в закон или в международен договор, с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими;

 

- специалната закрила на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон;

 

- мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;

 

- мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са необходими;

 

- различното третиране на лица при предоставянето на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете, което има за основание законна цел и средствата за постигането и са подходящи и необходими;

 

- различното третиране на лицата при предприемане на мерки, имащи за цел инициативи, изключително или основно насърчаващи предприемачеството сред жените в случаите, когато те са недостатъчно представеният пол, или за предотвратяване или компенсиране на неизгоди в професионалната кариера;

 

- временните насърчителни мерки, прилагани по реда на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете.

+ Защита правото на труд

Законодателството в България осигурява защита от дискриминацията както по време на осъществяване на трудовите/служебните правоотношения, така и в процеса на възникването и при прекратяването им. 

 

Работодателя няма право да:

 

- поставя изисквания, свързани с признаците по чл. 4, ал. 1, от Закона за защита от дискриминация при обявяване на свободно работно място;

 

- иска от кандидата информация за признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация преди сключване на трудовия договор;

 

- отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете;

 

- откаже да наеме на работа или да наеме при по-неблагоприятни условия лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.

 

 

Когато това не би довело до прекомерни затруднения по организацията и осъществяването на производствения процес и в случаите, когато са възможни начини, които компенсират обективно възможните неблагоприятни последици за общия производствен резултат, работодателят осигурява условия на труд, свързани с работното време и почивните дни, съобразени с изискванията на изповядваната от работника или служителя религия или вяра. 

 

Работодателят осигурява:

 

- еднакви условия на труд без оглед на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на друг признак, установен в закон или в международен договор;

 

- равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, като това се отнася за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време;

 

- равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им; 

 

- обучение за придобиване на съответна на промените професионална квалификация на лице, след завръщане от отпуск за бременност и раждане и/или за отглеждане на дете. 

 

Работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.

 

Работодателят прилага еднакви критерии

 

- при налагане на дисциплинарни наказания;

 

- при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор или на служебното правоотношение.

+ Органи за защита от дискриминацията в Република България

Лицата считащи, че са подложени на дискриминация, могат да се обърнат към работодателя, към съдебните власти или към Комисията за защита от дискриминация.

 

Работодател, получил оплакване от работник/служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.

 

Образуване на производство пред Комисията за защита от дискриминация 

 

Производство пред Комисията се образува по: 

 

1. жалба на засегнатите лица; 

2. инициатива на комисията; 

3. сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи. 

 

Жалбата или сигналът до Комисията се подават писмено, а когато са написани на чужд език, те се придружават с превод на български език.

 

Жалбата или сигналът трябва да съдържат: 

 

- името или наименованието на подателя; 

- адреса или седалището и адреса на управление на подателя; 

- изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът; 

- изложение на исканията към комисията; 

- дати и подпис на лицето, което подава жалбата, или на негов представител. 

 

Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат от Комисията. 

 

Съдържание на жалбата до Комисията за защита от дискриминация

 

Жалбата или сигналът се адресират до председателя на Комисията за защита от дискриминация и трябва да съдържа следните реквизити: 

 

1. Подател на жалбата или сигнала –

 

Данни/Подател Физическо лице Юридическо лице
Име собствено, бащино, фамилно пълно наименование на юридическото лице
Представителство   представляващ юридическото лице, удостоверено с надлежен документ
Адрес за кореспонденция точен адрес, телефон за връзка, факс и/или електронен адрес седалище и адрес на управление
Приложения   сдостоверение за актуално състояние

 


2. Изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигнала

 

- посочват се кратко, ясно и последователно обстоятелствата, върху които се основава жалбата - кога, къде, от кого и с какви конкретни действия или бездействия на посочените в жалбата лице/а е осъществена твърдяната дискриминация /нарушено е правото на равно третиране, осъществен е тормоз и т.н. / 

- посочване на база за сравнимост - между кои лица, намиращи се в сходно положение, е извършено или допуснато неравно третиране; 

 

3. Посочване на конкретните искания с оглед компетентността на Комисията за защита от дискриминация;

 

4. Дата и подпис на лицето, което подава жалбата/сигнала или на негов представител (когато подателите на жалбата/сигнала са повече от едно физическо лице, тя/той се подписват от всеки от тях). 

 

Към жалбата или сигнала се прилагат: 

 

- пълномощно, оформено съгласно изискванията на чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс, когато жалбата или сигнала се подават от пълномощник; 

- декларация по чл. 6, ал. 2 , т. 2 от Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация, че към момента на подаване на жалбата или сигнала до Комисията, няма заведено съдебно дело със същия предмет между същите страни (когато подателите са повече от един, за всеки от тях);

- удостоверение за регистрация и актуално състояние на търговеца или юридическото лице;

- писмени доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата или сигнала, а ако не са оригинали – заверени копия от подателя им и/или други доказателства. 

 

Примерен образец на жалба пред Комисията за защита от дискриминация

 


Подаването на жалби може да се осъществи писмено и да се подаде на някои от следните адреси 

 

Централен офис

гр. София 1125, бул. "Драган Цанков" N 35

тел : +3592 807 30 30

факс : +3592 870 84 48

 

Регионални представители на Комисията за защита от дискриминация

 

Подаването на жалба по електронен път. Документът следва да бъде подписан с квалифициран електронен подпис от подаващия жалбата.

e-mail:  kzd@kzd.bg



Последно обновено на 26.10.2021